Събиране на парченца

Безрасъдно се разпилявах на младини.
Дарявах тялото, таланта, душата си,
чувство за самосъхранение подтисках
и очаквах кой? Икономиста със сметка
в Швейцария или романтичния Принц?
Когато открих, че наоколо само жаби,
се сетих да погледна какво съм раздала.
И намерих …. себе си –
на парченца, но истинска:
жизнерадостна оптимистка,
прилична домакиня и майка,
любвеобвилен работохолик,
ентузиазирана писателка
и актриса аматьор – харесвана,
добър приятел и колега.
Но параченцата ги събра той – Мъжът,
просто се появи отнякъде
и с един любовен размах
ме направи цялостна.

 

Вечен въпрос

Уморените от нелюбов ръце,
дори не се протягаха.
Той ги докосна едва доловимо
и вълна от нежност.
се разля по тялодушата.
Нещо се пробуди
от вековен сън.
Наивна детска усмивка
озари вселената
и зададе въпрос.
Никой не го беше грижа
за отговора.
Магията е в питането,
не в това да знаеш.

 

Да умреш на инат

Трябва да съм напук.

Правият път взе да тревожи.

Оттласкването от правилата на другите

ще ме изведе на нови пътеки

и експериментален живот.

Дори да умра на часа, ще съм доволна –

и мъртва, и приживе,

ще съм била напук.